В подкрепа на донорството

Трансплантацията е нещо повече от животоспасяваща операция.
Тя преобразява живота на пациенти, страдали с години в такава степен, каквато никой здрав не може да си представи. 1000 души в България живеят в очакване да бъдат трансплантирани. Животът им се поддържа от мъчителни процедури. Вместо от бъбреци, кръвта им се пречиства от диализен апарат. Вместо сърце, имат помпа под мишницата. Вместо черва - вливки от системи. Тялото им се крепи от машини, а духът им - от надеждата, че ще им бъде подарен живот. Двеста от тях ще се предадат догодина. А триста българи ще имат нещастието да ги заместят в листата с чакащите. Ако не променим нещо, по-малко от двадесет от тях ще бъдат спасени през 2013 г.

Трансплантацията е нещо повече от животоспасяваща операция.
Тя е сурово изпитание за човешките черти у нас: жертвоготовност, състрадание, великодушие. В мига на загубата на любимия човек, неговото семейство държи в ръцете си съдбата на няколко отчаяни болни. Защото всеки трупен донор може да спаси 7 живота и да облекчи страданията на още толкова.
В някои реанимации в България, само 1 от 10 семейства се съгласяват да дарят органите на своя починал.

За какво се борим?
Борим се с информация срещу предразсъдъците, които ни карат да заравяме живот в земята.

Какво трябва да се направи?
Причината да няма трансплантации в България не е това, че липсват подготвени медицински кадри да ги направят, нито че липсва необходимата инфраструктура. Липсва най-вече разбиране у нас, българите, за значението на донорството и трансплантациите. За това трябва да Ви разкажем, за да се убедите, че Вашето „да” на донорството днес може да бъде разликата между живота и смъртта за 7 души утре. Актът на подкрепа е елементарен - трябва просто да отидем в съседната стая и да поговорим с близките си.